Европейският съюз разработва нова система за класиране на университетите. Целта е по-добро представяне на европейските университети в установената световна ранглиста и увеличаване на европейската икономическа мощ, пише EU Observer *.

Още през 90-те години, националните университетски класации станаха нещо обичайно, но тъй като висшето образование е все по-глобализирано, все повече студенти искат да получат част от образованието си в чужбина. Така фокусът се измести към световни университетски класации.

Това означава, че класациите получават все по-голямо внимание поради различни специфични цели: студентите ги ползват при избора си на университети за кандидатстване, публични и частни институции ги ползват, за да решат накъде да насочат инвестициите си, университетите ги ползват за да повишат интереса към себе си, а някои политици ги изпозват като мярка за националните икономически постижения или като отправна точка за нови стремежи.

В Европа има около 4000 висши учебни заведения с близо 19 милиона студенти и милион и половина заети - администрация и преподаватели. Въпреки това, европейските университети така и не успяват да попаднат под прожекторите в актуалните световни университетски ранглисти.

Предстоящата Европейска класация

Проектът за Европейска класация ще бъде разработен за период от две години, с планирано прилагане в началото на 2011. През 2009 година германско-холандско-белгийско-френски консорциум за оценка на висшето образование и научните изследвания, наречен CHERPA, спечели търг на ЕС за разработване и изпитване на алтернативен проект за глобална класация на университетите.

След етапа на планиране през втората половина на 2009 година, класацията ще бъде изпробвана върху 150 висши учебни заведения по целия свят през първата половина на 2010, като първоначално се съсредоточи върху инженерни и бизнес специалности. Проектът е с бюджет 1.1 милиона евро.

Въпреки че броят на на класациите се увеличава с всяка година, към момента има две основни световни университетски ранглисти, които се конкурират: Приложението на Таймс за висше образование (Тhe Times Higher Education Supplement - THES) във Великобритания и Академична класация на университетите в света на Shanghai Jiao Tong University (SJTU) в Китай.

И двете ранглисти се съставят от средата на първото десетилетие на новия век и като цяло показват, че американските университети са значително по-добре представени от европейските в челните позиции. В последните шест поредни класации на SJTU в Топ 20 присъстват 17 американски университети и само два европейски: Оксфорд и Кеймбридж. През същия период в Приложението на Таймс за висше образование подрежда в своя Топ 20 дванадесет американски институции, заедно с четири университета от Великобритания и, понякога, един френски.

Eвропа критикува световните ранглисти

Европейската комисия, както и някои страни-членки на ЕС, критикуват начина по който се съставят ранглистите и смятат, че те съдържат много отклонения, и че не успяват да представят коректно разнообразните и многофункционални характери на университетите и тяхната изследователска дейност.

"Комисията е на мнение, че много от съществуващите класации в действителност не успяват да постигнат целта си, например защото са фокусирани по-скоро върху изследователските аспекти, отколкото върху преподаването, и върху университетите институции като цяло, вместо върху отделни програми и департаменти." С това изявление ЕК призова за европейска алтернатива на световните класации.

Призивът дойде, след като поръчано от Комисията проучване през 2008 година постави под съмнение статистически данни, на които се базира класацията на SJTU. Проучването изведе заключене, че нито SJTU класацията, нито ТHES, упяват да направят ефективна класация на европейските университети.

Франция отдавна призовава за европейска алтернатива на световните класации с аргумента, че критериите за подбор на съществуващите ранглисти са в полза на англо-саксонски висши учебни заведения и в ущърб на френски и други европейски университети. Френският министър на висшето образование и научните изследвания Валери Пекрес направи изработването на нова европейска система за класиране свой приоритет.

Според Комисаря по образованието, обучението, културата и младежта, Марош Шефчович, многостранният подход на европейския проект за университетска ранглиста би създал "по-добър баланс между индикаторите за изследванията и тези за качеството на образованието, що се отнася до класирането на университетите".

Битката за интелекта

Стремежът за съставяне на европейска система за университетско класиране представлява част от по-широк план за модернизация, който цели подобряване на висшето образование в Европа, като част от цялостна стратегия за икономически растеж.

"На световния пазар университетите са се превърнали „в барометър на глобалната конкуренцията, измерващ възможностите на институциите за висше образование в създаването на знание и привличането на таланти", казва Елън Хезълкорн от Дъблинския технологичен институт. "Знанието се превърна в основа на икономическа, социална и политическа власт", като "надпреварата за ученици или битката за интелекта вече допълва традиционните геополитически борби за природни ресурси", допълва тя.

* Превод от английски: Любомир Хазнатарлиев (EdunetBG.com). Оригиналното заглавие е EU to test new university ranking in 2010, авторът на материала е Helena Spongenberg

Сподели този материал в: